Българските автори Йорданка Белева и Петър Денчев и издателят Пламен Тотев са участвали в Международния фестивал на прозата в Куманово, втория по големина град в Република Северна Македония, съобщават от издателство „Персей“.

Сред останалите писатели, включили се в събитието, са били Боян Кривокапич – авторът, номиниран от Сърбия за Европейската награда за литература 2024, писатели от Северна Македония като Фросина Пармаковска, Владимир Янковски и Живко Гроздановски - председател на Дружеството на македонските писатели, Душко Кръстевски, Арлинд Фаризи и др. Създател на фестивала е Сашо Тодоровски. 

Изкуственият интелект (ИИ) е бил сред основните теми, обсъждани по време на фестивала. Участниците в дискусията са се обединили около мнението, че в създаваните от ИИ текстове липсва емоция и оригиналност, но той се развива изключително бързо и в съвсем скоро време дейс

Книги на норвежкия писател Атле Нес и на българския автор и режисьор Людмил Тодоров (1955-2023) ще бъдат представени на „Алея на книгата“ днес. Това съобщават организаторите.

Атле Нес ще представи романа си „Късно лято“, посветен на историята на Хенрик Ибсен и Емилие Бардах. Читателите ще имат възможност да разговарят с автора още за томовете му „Леонардо да Винчи“, „Едвард Мунк“, „Галилео Галилей“, „Тома Неверни“, „Майсторът на палатки“.

Златна Костова и проф. Ивайло Христов ще говорят за „От какавидата до пеперудата. Незаснето“ от Людмил Тодоров. Книгата включва четири непубликувани до този момент сценария на автора.

В литературния кът на „Алея на книгата“ днес представяне ще има книгата „Пиер и човеците“ от Милена Михайлова, както и „

Търпението е незабележима форма на гниенето. Думите са на българския писател, поет и сатирик Радой Ралин (1922-2004).

Негови са още мислите: „Революцията е една премиера. После спектакълът пада“, „Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации“, както и „Дето брадва заповядва, там народът се не радва“.

Димитър Стефанов Стоянов, чийто псевдоним е Радой Ралин, е роден на 23 април 1922 г в Сливен. Той е потомък по бащина линия на Таньо войвода – дядо му Димитър, на когото е кръстен, е брат на войводата. 

НА ДЕВЕТГОДИШНА ВЪЗРАСТ ПУБУВА ПЪРВОТО СИ СТИХОТВОРЕНИЕ 

Когато е петгодишен, майка му Радка го научава да чете и пише. През следващата година той получава за подарък книжката „Дядовата ръкавичка“ на Елин Пелин. Книжката става любима на Димитър Стоянов, след което прочита и всички книги на Елин Пелин в читалищната би

Община Свищов обяви приема на творби за традиционния поетичен конкурс „Свищовски лозници" за автори от цялата страна, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация.

Според условията всеки автор има право да участва само с едно непубликувано авторско стихотворение. То трябва да бъде изпратено на хартиен носител до адрес ул. „Димитър Анев“ № 4А, гр. Свищов, Дирекция „Култура“ или на имейл kultura_sv@abv.bg. Не се приемат ръкописи, посочиха от Общината.

Конкурсът е анонимен и всяко стихотворение трябва да бъде придружено от лични данни на участника: три имена, адрес, телефон и имейл за връзка.

Крайният срок за получаване на творбите е 1 септември 2024 г. Присъждат се общо пет награди - награда за поезия „Николай Искъров“ – 300 лева, първа награда - 200 лева, втора награда – 150 лева, трета награда – 100 лева, както и две поощрителни награди – по 50 лева.

Доклад на тема „Енигматика на българското слово: код, заклинания, самопознание“ бе представен по време на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. Негови автори са проф. д-р Димитър Попов, проф. Велка Попова и доц. д-р Иво Братанов. Двудневната конференция се провежда по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Форумът беше открит тази сутрин в София от президента Румен Радев. Събитието ще продължи утре в Пловдив. 

В доклада са интерпретирани „интертекстуалните връзки и традиции на българското слово от различни периоди на неговото представяне“, посочи в началото проф. Попов. Неговият колега доц. Иво Братанов, подчерта, че в доклада има опит „да се разчете тайнството на словото, означава да стигнем до дълбините на посланията, кодирани в него“ и това би ни извело до самопознанието като „най-висша